Тихо сега ти ревността се появява, когато те е страх да не ти вземе някой друг играчката, дори да имаш доверие, тези неща се случват. Важното е да не пречи мн

Ревнува този който сам изневерява

не дееееее Има го и тоя момент понякога ;D

доста обширна тема подхванахме

Мисля че ревността трябва да има няква нормална доза. А не да се прекалява тотално с нея

да, тук си права, защото моя (не-особено-богат) опит показва, че тя може толкова да прецака нещата, че да не можеш да познаеш после нито себе си, нито него..

Брат ми живя с една дето го ревнуваше от мене и от приятелите му и от семейството ни. И накрая той я отряза щото тя не престана. Все му дигаше скандали що не й

пишел, къде бил, нам си ко. Да вървял при приятелите си като са му важни. Беше се снимал с некви негови колежки тя му дигна скандал че се снимал с момичета..

И имам и един приятел аз дето хем съм му приятелка само обаче супер много ме ревнува защото ме харесва, а мноо мразя да ми държат сметка за всяко действие.

да, разбирам те.. имам подобни съученички, които са мега филмирани на тема изневяра и ревност и най честото им оправдание е: "Правя го, защото го обичам"

Йеа. Аз не ревнувам. Ревнувам само наистина ако има причина. Ама неси го показвам трая си

и аз си мълча по принцип ама то и рядко се случва да ревнувам.. (:

Аз ревнувах само един дето ми изневеряваше фор риъл и един дето мачкаше циците на приятелките си пред мене. Dumped them both след дълго време търпение.

wow.. добре, това не ми се е случвало.. ревнувала съм само два пъти.. ама.. накрая всичко се оправи в моя полза и двата пъти... so...

I always get the douchebags А не приличат на такива. Да се чудиш кви мухльовци има дето им се вдигат акциите като си найс с тях

ем, има ги всякакви.. въпроса е да не позволяваш на някакви малки спънки да ти отнемат надеждата за нещо по добро, хубаво и щастливо (:

Именно. Аз ценя и обичам хората край себе си. И когато съм с някого за всяко малко нещо добро му благодаря. Който обаче не оценява другото.. да се фака

това се нарича дух! ^^