И от мене, споко. Ама аз понякога си имам танц на радостта и е awesome

ооо, и аз си имам танц на радостта, който е страшна идиотщина, ама като ти прелее щастието от вътре, хич не ти пука

i dont give a shit хахаха полодиавам когато съм си хепи

случвало ми се е да се усещам, че си подскачам по улицата и си пея от радост без да има никой около мен

фак ю бе, аз някой път си говоря сама и ми става тъпо някой като ме чуе

това пък напоследък толкова често ми се случва, че по коридорите в даскало всички странят от мен

хихи милото. Споко аз и без да си говорех сама страняха от мене. Виждаха ме че рисувам супер кървавите гадини в час и ги беше страх от мене хаха I was a freak.

Иначе даскалите ми се кефеха ама не се кефеха че рисувам в часовете им I was учено дете иначе де

хах когато се преместих в новото училище се наложи да стоим по номера и мацката която се падна до мен каза на всички учители, че я е страх от мен

така че, знам за какво говориш..

уел не ги беше страх от мене ама ме хейтваха.. но пък имам един съученик дето от 1ви клас сме заедно, биехме се, псувахме се и накрая ми беше кавалер на бала

щото си станахме супер приятели

оо ^^ това е мило ((: (ние обаче пак започнахме да си спамим )

нищо, тва си е моя пост, не ме ебе

т'ва ще си ни стане като традиция с тебе хаха

тън тън тъъън