всмисъл щото моралът ми е водил само до глупави последици

моралът е условност

"моралът е за баламите" го казват баламите*

Тъй де, същите може да са моралистите, които съжаляват за това което са, или аморалните, които се присмиват на моралистите...

моралът е условност звучи добре Чиста субективност, не е шаблон, може да се пренапише, не зависи от един човек, значи има милиард морали!

има приети модели на морала

Звучи хубаво, но почти нищо не е общоприложимо и над всяка основа-правило се надгражда цяла кула от изключения и частни случаи. И пак ми се струва че моралът е

прекалено абстрактен и по-скоро идея, отколкото модел А дори и да е модел, той е толкова често разчупван...

Много хубава дискусия може да се породи от това, примерно в някой форум Тук символите са мъничко

човек е моралист до колкото сам си позволи, изградените норми са просто норми, всеки може да избере, кое да спазва и кое не, може да експериментира нарушавайки

дадена морална норма, за да разбере колко добре или зле ще се чувства със себе си след това

субективността на морала идва точно от това, единствения съдя си ти и твоята съвест... до колко тя ти позволява или не дадено нещо (:

в крайна сметка, най-важното е човек да може да живее със себе си

@mitternacht моралът при различните общности е различен. Неморално е, например, в арабските страни жена да е без фередже. На нас това ни се струва неморално,

защото мислим, че ограничават жените.

Ако в общност, където преобладава даден вид (ако така може да се изрази), идва човек от друга моралност (баси термините), спрямо мнозинството той е неморален.

По същата причина повечето от зоофилите и педофилите мислят, че са в рамките на морала.

Отгледаха ме с морали, но лични ми опит доказва, че в живота е по-добре да си боклук от колкото да си човек. Лесно ще живееш с себе си ако убиеш всичко човешко.

...останало в теб. Гледай само себе си и хората, които имат някаква стойност за теб.