Sofia
Най-близката ми приятелка ми каза, че на света има хиляди мъже, които биха били щастливи да ме обичат и още повече - аз да ги обичам.
Sofia
Sofia
Душата ми плаче. Не мога цял живот така. Но за следващите 15на година не виждам друга перспектива. Докато пораснат децата. После знам, че ще бъда сама.
Sofia
Постове, дълги колкото един смс. Поне ще спра да досаждам на приятелите си. Надявам се.
Sofia
Знам, че нетът не е анонимен. Достатъчно съм патила точно от тази неанонимност. Обаче трябва да разкажа на някого. Не смея дори това. И все пак?
Sofia
Искам да мога да се наплача като всяка жена. Да стоя и реки от сълзи да текат от очите ми и да носят облекчение. Просто не мога.
Sofia
Искам да видя любовта в очите му. Да обича мен! Не децата. Не друга/та/. Мен, мен, мен ... да съм пак това, което бях за него.
Sofia
Вече не мога да гледам филми, в които има любов. Не мога да чета книги, в които има любов. Мразя човека, който ми взе това. Или сама си го отнех? Пак мразя!
Sofia
Секс - недостатъчно е. Искам и друго. Не виждам надежда. Все пак не сме сами. Това утежнява всичко. Искам истината. Искам твърде много.
Sofia
Уважение, доверие, обич, хармония ... Загубих, загубих всичко това. Толкова съм изкушена да кажа, че сама съм си виновна.
Sofia
Мълчания и тайни. Загубен път назад. Къде бях последните години? Как успях да го допусна? Не съм живяла. Само съм се носила в пространството.
Sofia
Искам усмивката и блясъка в очите му. Не, не съм на 16, на два пъти по толкова съм. Скоро и още малко отгоре ще добавя.
Sofia
Всъщност ме боли душата и имам нужда от малко ексхибиционизъм. Жалка съм. Боли. Но не най-много от това.
Sofia
Още един некадърен писач, който иска да каже нещо на света. Дали светът обаче иска да го чуе?