Мразя китайската храна. Обаче с тая минимална обедна почивка нямам друг избор. А и парадоксалното е, че само тя ме наяжда. Абе, аз съм си... особняк.

Студ...стуууууууууууууд! И вода... Дали е от дъжда или пак са мили? Мили, ми ли тази сутрин? Ето, продължавам с безмислените въпроси...

Много обичам да задавам въпроси без отговор. Или въпроси, съдъжащи в себе си отговора. Или просто да дразня събеседника си с безмислени питания...

Наближава отговорът на въпроса чии пари са най-конвертируеми - испанските, руските или немските. Кой може да се мери с братята руси - милиардер до милиардера...

Много ми е жега. Не знам как да я понеса. Времето сякаш се подиграва с нас. Как може да е толкова зле настроено към хората? Мистерия...

Отново съм на работа. Какво ли означава това? Вече не знам. Не знам кой съм, не знам накъде отивам, не знам... Защо е всичко това, по дяволите?

Но освен, че денят ми бе тъп, на хората около мен също им беше тъпо. Какво да се прави, ограден съм с тъпанари...

Днес беше поредният ми тъп ден. И как да е иначе като съм толкова тъп, че чак не го осъзнавам...