Най-сетне отпуск.7 дена но пък и на толкова съм доволна.Вземам детенце и духвам към Албена.Ще лежа до басейна и няма да мисля за нищо.Това е релаксация.

Грехота ли е ако кажа, че се чуствам нещастна.Вярно е ,че през призмата на всеки щастието е различно.Какво трябва да имаме за да кажем "да щастливи сме".

Изморена съм, убита от път.Днес ходих до Шумен.А ако работата ми беше точно това, незнам не бих издържала.В технополис персонала повече от клиентите.

Пети ден нямам интернет.Е какво му казваш на това.Овце, овце и пак овце.Защо ли обиждам горките животни, кажи му българин и е достатъчно.

Защо има толкова самотни хора?Живеем с партньори, но само се разминаваме помежду си.Лошото е че никой нищо неправи за да се спаси от душевната самота и защо ли?

От един приятел го разбрах.Първо беше любопитството, но сега като че ли ми хареса и ще продължа.А може да заразя и други, това си е чиста "краста".