когато шефът е вбесен, с колегите ставаме най-остроумни и това го вбесява още повече. но няма по-лесен начин да го накараме да забрави причината за гнева си
питам се дали ще мога да бягам достатъчно бързо, ако се наложи. друг път се питам дали ще усетя, че се налага да бягам. а понякога бягам презглава и не питам.
отварям очи, протягам се хубавичко и пускам най-широката си усмивка. ще бъде вълнуващ ден! ето - и слънцето вече проби облаците: време е да излизаме навън!